ПОСТАНОВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТАНОВЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от постановявам и от постановявам се. Съдебното мито по искове за издръжка се присъжда при постановяването на решението върху присъдените платежи за една година. ОФ, 1949, бр. 1507, 4.