ПОСТАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТАТ ж. Диал. Поста, постава², пост⁴. Тодора рано ранила, / .. / Широка постат прибрала, / .. / До пладне нива пожъна. Нар. пес., СбВСт, 329. Завел ги войвода / на нива голема. / Зафанали постат / длъга и широка. Нар., пес., СбНУ ХLIV, 182. Не гледай момата / зиме на орото / .. / .. гледай момата / лете на нивата, / дали постат кара / или среда връти, / или край обира. Нар., пес., СбНУ ХLIV, 405.

— Друга форма: по̀стот.