ПОСТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТЕЛ м. Диал. Постелка, постеля; посталак. Колибата на овчарите беше запазена, доскоро в нея беше горял огън — имаше недогорели и загаснали цепеници, разхвърляна слама за постел и овчи тор. Д. Спространов, ОП, 10.