ПОСТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТЀЛКА ж. 1. Нещо меко (дюшек, черга, сламеник, одеяло и под.), което човек постила върху легло, одър, земя, под и под., за да спи върху него; постеля, постилка. Баба Милица не запита Шлосера по каква работа е дошъл в Лугово — ходят хората, .. Даде му постелка и завивка, остави го да преспи. К. Калчев, ЖП, 371. Тя [килията] беше гола и скромна на вид — само с една постелка на сламено дюшече и стомна вода. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. Постелката и възглавничето, на които спи детето, не бива да ся тъпчат с вълна, а да ся напълнят най-добре с конска козина или с мягки листа от царевица. Лет., 1871, 124. Та с постелки послали / и си са двамка легнали. Нар., пес., СбНУ ХLVI, 71. // Разш. С предл. от и следв. същ. Нещо, което се използва за постилане при лягане, сядане; постеля, постилка. На животните се приготвяше суха постелка от овчи тор и мекина. Й. Йовков, Ж 1945, 64. Когато ся случи на пастиря в Шотландия да пренощува под открито небе, .., той си прави постелка от планински храсте. Д. Витанов, ФГ (превод), 84-85. ● Обр. Ние стъпяме по разкошна постелка от росна трева. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. Върбите още надвесват свежото си сребро над водата, в корените им — постелка от окапала шума. З. Сребров, Избр. разк., 175-176.
2. Рядко. Завивка; постеля, постилка. И Гроздан, .., метна постелката над себе си, затвори очи и се приготви да спи. Й. Йовков, Ж 1945, 189. Измъкнаха се от постелките и децата — сънливи още или пък вече огладнели. Д. Талев, ПК, 214.
3. Подово покритие от различен материал и с различна изработка (мрамор, балатум, черга, килим и др.); постилка. Тая блаженна стая е постлана изключително с губери, .. Всичките, .., са набожно приношение на манастира от селяни поклонници; чрез същия начин са снабдени с постелки и стотините други стаи и килии манастирски. Ив. Вазов, Съч. ХV, 22. Една стая служи за експедиция на стоките, а до нея е депозита. Тук се намират всички видове произведения на фабриката: въжа от различни дебелини, ..; постелки за стаи и коридори козинови и конопени. БД, 1909, бр. 25, 1. Споменах одеве мимоходом за новата черква .. Зданието ѝ, .. от трите страни е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. ХV, 26.
4. Остар. Легло; постеля, постилка. Той [цар Борис-Михаил] отдавно вече си обичал, .., да ся моли Богу и да спи на голата почти земя, върху един корав козяк — наместо на мягката си царска постелка. Д. Душанов, ИПХЧ, 159. Дайте да занесеме императора на постелката му. Хр. Драганович, НБ (превод), 164. Но на другата заран в деня на съда, Генуций бил намерен мъртъв на постелката си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 206.
◊ Вдигам се / вдигна се от постелките. Диал. Възстановявам здравето си след тежко боледуване; оздравявам. Пита болния (болника) за постелка; пита болния (болника) иска ли постелка. Диал. Ирон. Употребява се като отговор на неуместно зададен въп‑
рос обикн. при предлагане на нещо за ядене или пиене.
— Друга (диал.) форма: постѐлкя, постѐлке.