ПОСТЕЛЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЀЛЧИЦА ж. Умал. от постелка. Като влязъл в стаята, майка му [на Ботев] се била свила върху една постелчица със сгърнати ръце, потопена в грижи и в страх за бъдещето. З. Стоянов, ХБ, 249. В това време училището нямаше чинове, ами всяко момче си имаше по една постелчица от плъстинка или от чердже. М. Кънчев, В, 91. — Хайде, Кальо, двама да си легнем! / — Бога, байне, послушала бях та; / Аз си нямам постелчица. Нар. пес., СбГЯ, 197.