ПОСТЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТЀЛЯ ж. 1. Постелка, постилка. — Да легнеш в меки постели, да сложиш глава на писана възглавница и да не сънуваш, грехота е! К. Петканов, СВ, 80. Светеше кандило. Не, две бяха. Иззад мрака излизаше само бялото. Бели варосани стени. Бяла постеля, без горна завивка. А. Дончев, ВР, 192. Долу, край подпорната стена, двама просяци спяха, излегнати на слънце върху постеля от амбалажен картон. Б. Райнов, ЧЪ, 149. Слав изведнъж се надигна. — Ще оздравея! — рече. — Трябва! .. На Слав, току-що приповдигнал се от постеля, леко се виеше свят. Д. Рачев, СС, 280. Деяне, младо аргатче, / кой беше снощи при тебе? / Постеля кой ти постели? / Софрата кой ти разтреби? К. Христов, СК, 29.
2. Диал. Покривка, върху която се реди трапеза, храна; постелка, постилка. Когато всички насядаха около постелята за обяд, баба Тонка се прекръсти и рече: — Дѐца, яжте ми с апетит, дано Господ ни опази от всякакво зло. Сл. Трънски, Н, 213. Майка Йоване думаше: / — Ела, сине, да вечеряш, / готвила съм вечерята, / постлала съм постелята. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 42.
◊ Вдигам се / вдигна се (дигам се / дигна се) от постеля. Диал. Оздравявам. Тази ябълка, господарю, носи здраве. Щом я разхапе твоето болно момче — изведнъж ще се дигне от постелята. А. Каралийчев, ПС III, 170. Деля (делим) постеля<та> с някого. Диал. Имам интимни връзки с някого (имаме интимна връзка), спим заедно. А той човек ли беше, мъж ли ѝ беше... Не го поглеждаше, не делеше и постелята с него. А. Каралийчев, Н, 151. Лягам / легна на постеля. Диал. Разболявам се тежко. Златан чорбаджи не можа да замине за Божи гроб .. Легна на постеля и, когато Великден дойде, той беше с единия крак в гроба. К. Петканов, БД, 212. На постеля. Диал. Болен, на легло. — А този... Гено Сирилещов? .. — Вече една година какво е на постеля; от маясал ли е, кой знае от каква болка — хич го не бива. Н. Попфилипов, БД, 76. Периодическите няколкодневни поред гладувания, .. тъй изтощават крехкия организъм на честолюбивия младеж, че първата вест за освободителната война — .. — го сварва на постеля. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 192. Повалям / поваля (събарям / съборя, хвърлям / хвърля) на постеля<та> някого. Диал. За болест, простуда и др. — разболявам сериозно някого. Но една фатална, неумолима болест, .., възпря намеренията му: тя го хвърли на постелята. Ив. Вазов, НО, 4.