ПОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. За ястия, храна — който не съдържа месо, мляко, яйца и животински мазнини. Разходваше голяма енергия [Симеон] от ранна сутрин до късна вечер и затова постната храна не го задоволяваше, не възстановяваше напълно силите му. А. Гуляшки, ЗВ, 92. Качамакът е ядене за гости. При това той бива блажен (полят с масло) и обикновено постен (само с вода, брашно и сол). Ив. Унджиев, БДНН I, 130. — Изежте всичко, за утре да не остая постно ядене, че е Коледа. Ив. Вазов, Съч. ХII, 56. Победен от кротките думи на вуйча Бориса, аз затворих тетрадката и влязох при таткови, гдето беше приготвена вечерята с ошафа, с постните сърмички, с бъдника. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 25. Потурчи се, лепа Маро, / .. / Да не одим вов две цръкви — / ти вов цръква, я в джамия; / да не готвим до две манджи — / мене мръсна, тебе постна. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 73. // Разг. За ястие — който не съдържа необходимото количество мазнина или месо. Пълнените чушки този път станаха много постни — трябваше да се сложи малко олио на телешката кайма.
2. За ден, време — в който не се яде блажно ядене, в който се пости. Защо не дойде Балдю? — И той, и другите, те не могат да ядат блажно — нали е постен ден сега? Те ти се извиниха. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 185. Блажеше през постите, .., и разправяше [учителят] наляво и надясно, че няма Господ. Това ужасяваше жените, а когато и децата взеха да плачат през постни дни за мляко, те ги плашеха: "Попът ще ви отреже ухото, като се блажите" — и кълняха учител Гаврил. Ил. Волен, ВДС, 62. Той [Неофит] постеше и през благите дни. И единствен от монасите не преяждаше през постните дни с мед. Вл. Свинтила, СЗЗ, 106. Кога трябва да ся яде в постно време, по старий обичай, назначено е по-късно отколкото в обичайните дни, повече вечер. З. Петров и др., ЧБ (превод), 268.
3. Прен. Разг. Безинтересен, сух, беден на информация, събития, преживявания и под. Величков скоро замина за Париж да следва правните науки .. Високоинтелигентен, възприемчив, той усвояваше с леснина постните лекции по Римското право. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 94. Обичта му към Некрасова — .. — се е дължала на впечатлението от извънредно изразителното четене на другаря му г. Каназирски, както и на ония от другарите руси, за които докато те са студенти, най-велик руски поет е творецът на "Кому на Руси жить хорошо" и цял ред стихотворения, художествено твърде постни. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 126. Но ето, че в постния му живот настъпи най-после неочаквана промяна. Кр. Велков, СБ, 35. Пращам ти проекта, много постен и много непълен. Ти, батюшка, поправи го във всяко отношение и допълни го, като прибавиш накрая и няколко заключителни топли думи. Ив. Вазов, НПис., 177.
4. Спец. Който съдържа малко количество от определена основна характеризираща го съставка. Високо в Граово нивите бяха постни — пясък и камънак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 43. Според химичния си състав черните въглища се поделят на няколко вида: дългопламенни, газови, коксови, постни и пр. П. Мандев, СПВ, 28. За индустриалното използуване на кафявите въглища има голямо значение тяхното съдържание на смолисти вещества (битуми). Според количеството на тези вещества те се делят на: постни — с битум до 5 %, тлъсти — с битум до 15 % и битуминозни — с повече от 15 % битум. Геол. IХ кл, 48. Земните газове се срещат свободни в газови находища или придружени от нефт. Свободните земни газове, наречени още сухи или постни, се състоят почти само от метан (95-99 %). В. Цокова, ВС, 65.
5. Като същ. постно<то> ср. Постно ястие. Противоп. блажно. Нали е сряда, та ще трябва да готви .. постно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 262. Остъргали сме се откъм блажнинка, с иглин връх няма откъде да закачиш. Толкова време все на постно караме, една звездичка не сме видели в гозбата. Г. Караславов, ОХ II, 36. Повече яде постно, много рядко хапва месо.
◊ Постна боя. Боя, която не съдържа маслена съставка. Лукан обу вехтите си работни панталони, опръскани с вар и разноцветни постни бои. Г. Мишев, ЕП, 41. Измазаха стаите с постна бяла боя.