ПОСТЕСНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЕСНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; постесня̀, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Стеснявам нещо малко, в малка степен. Постесни панталона в талията. △ Постеснявам стаята с новите мебели.

2. Стеснявам някого малко, в малка степен. Постесниха гостите, като сложиха още два стола.

3. Само несв. Стеснявам малко от време на време, понякога. Когато идваше в командировка в столицата, постесняваше някои от роднините си, преспивайки у тях вместо на хотел. постеснявам се, постесня се страд. и възвр. Взех студенти и се постесних вкъщи.

ПОСТЕСНЯ̀ВАМ СЕ несв.; постесня̀ се св., непрех. 1. За плат, дреха и под. — намалявам малко размерите си; свивам се, стеснявам се малко. При прането полата се постесни.

2. Освобождавам малко от заеманото от мене място, като се свивам, прибирам вещите си и пр.; свивам се, стеснявам се малко. Стаята беше пълна с комитетски пратеници. Постесниха се. Сториха място на Бача Киро. Д. Марчевски, ДВ, 147.

3. Изпитвам малко неудобство, стеснение, притеснение; стеснявам се, притеснявам се малко. Обръщаме вниманието на надлежния министър на тези ненормалности в горското отделение, още повече, че г-н Митрев, .., не ще се постесни да се замаскират някои компрометирующи него документи. Пряп., 1903, бр. 13, 4. Той не се постесни с едно писмо в столичните вестници да възхвали себе си и да си припише добродетели, каквито нямали неговите противници. Д. Благоев, ЛКС, 87.

◊ Постеснява ми се / постесни ми се душата. Диал. Намирам се или изпадам в притеснено, потиснато състояние, в тревога, притеснение. Нанку му се постесни душата, стана му някак чоглаво от това смълчаване и той зе да шава и да се оглежда като да стане. Т. Влайков, Съч. II, 186.