ПОСТИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍГВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); постѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. постѝгнат, св., прех. и непрех. Постигам. Като ви раздразнюва едни против други постигва .. своите адски намерения. ДЗ, 1868, бр. 47, 177. Трудолюбиви и опитни земледелци, българите са срещали във Влашко постоянно добър прием от страна на правителството и боярите. Но и там ги постигва същата участ, каквато и в Сърбия: те изчезват в народната румунска маса. Н, 1882, кн. 1, 54.постигвам се, постигна се страд. Детето когато прочита повече песни, почва да добива правилен и гладък говор? Добре, но това се постигваше по-лесно и по-добре и при други по-добри и по-интересни за децата песенчици. ПСп, 1871, кн. 4, 123.