ПОСТИЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТИЖЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Успех, успешен резултат (в някакъв вид дейност). Идеята да се организира поробеният народ за общо въстание е най-висшето постижение на политическата мисъл от времето

на националноосвободителните борби. Ив. Унджиев, ВЛ, 103. Професорите и асистентите се събраха на скучен банкет в един от салоните на "България", тихо злословеха за отсъстващите или се хвалеха помежду си с научни постижения. Д. Димов, Т, 103. Офелия (заедно с Нора) се смята за най-съвършеното постижение на актрисата. Ст. Грудев, ББ, 59. // Творби, изобретения, идеи и др., които са създадени от някого. В тоя прекрасен град френският народ е създал и запазил в паметници и музеи много светли и мрачни страници от своята вълнуваща история, много велики постижения на науката и изкуството. Ив. Мирски, ПДЗ, 75-76. Римската република възприела много от постиженията на покорените народи. Ист. V кл, 1980,234.