ПОСТИЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТИЖЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който може да бъде постигнат, осъществен; осъществим. ‑Често душата ми ламти да се изкопчи от грижите и интересите на живота, .. — И тоя блян е тъй постижим. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 108. Той беше противник на риска; както и в Бялград той предпочиташе да не се блуждае, да се отива направо към целта. Да, към целта! И тая цел трябва да бъде близка и постижима. Ст. Дичев, ЗС I, 406.

2. Като същ. членувано постижимото ср. Всяко нещо (всичко), което може да бъде постигнато, осъществено; осъществимото. Учреждението, което най-добре илюстрира духовната култура тук, е театърът. С него е достигнат върхът на постижимото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 157.