ПОСТИЛАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТЍЛАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от постилам и от постилам се. Взех си мечата кожа — имах собствена меча кожа за постилане — и си тръгнах за село — с мечата кожа на гръб. Н. Хайтов, ДР, 203. Фабриките на дружеството .., произвеждат: тухли обикновени, .. гранитни паважи .. за постилане на улици. БД, 1909, бр. 20, 4. Околовръст стените пък бяха окачени лисичи и вълчи кожи, които навярно служеха за постилане и завивки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 127.