ПОСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СТНИЦА1 ж. Жена постник. Както си седеше дома самичка, .., и както ѝ бе малко хапнуването ѝ, чивяк можеше да я земе за постница. Т. Влайков, Съч. II, 290. И лицето ѝ бе заприличало като на постница — изпито и слабо. Т. Влайков, Съч. II, 290-291. Трите девойки бяха свикнали да се хранят с нея, макар калугерката да бе строга постница. А. Христофоров, А, 325.
ПО̀СТНИЦА2 ж. Обител, жилище (пещера, колиба) на постник. След смъртта на угодника [Иван Рилски] няколкото му горещи ученици и подражатели на негова богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата, .., постница, за да се прибират в нея. Ив. Вазов, Съч. ХV, 24. И тръгна царът с поклонници да търси постницата на Ивана Рилец. Н. Райнов, КЦ, 56. В същата година Григорович посетил и Рилския манастир и отишъл да види и постницата "Св. Лука", гдето намерил един благочестив старец Амвроний, който в своята скромна библиотека имал и руски книги. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 60. В онова време, .., тая пещера види ся да йе била постница на някой си благочестив постник. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 80.