ПОСТНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СТНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е характерен за постник. — Не ти се пада, брате мой, ни отшелник да станеш, ни — боговидец .. Огорчиха цар Петра думите на брата му. А блазнеха го мечти по постнически подвиг. Н. Райнов, КЦ, 21. Беше облечен в твърде износени, но чисти памучни дрехи и лесно можеше да бъде причислен към ония смазани от беднотата и безработицата жители на големия град, ако цялата му постническа фигура не бе съхранила в себе си горделивото достойнство на иконните светци. Л. Дилов, МСП, 74. Отецът беше сравнително млад, сивокос, със сива брада и удължено постническо лице, кокалест и много висок. Д. Добревски, БИ, 50. Някои пустинници, .. държале пред празниците тежък пост, .. Но за някои из тях не биле достаточни и тия постнически средства. С, 1872, бр. 32, 252.
2. Който преминава в пост, постене, постничество. Един ден единайсетгодишното селянче Лука се явило в пещерата при свети Ивана, .. и заявило желание да подражава неговия добродетелен и постнически живот. Ив. Вазов, Съч. ХV, 29. Ала дори и най-простите и сиромашки челеди едва ли могат изтика своята постническа година с такава малка сума. Т. Влайков, Съч. II, 103.