ПОСТНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Живот на постник, отшелник, пустинник. Понякога той [Теодосий] усещаше, че някой му целува ръба на дрехата. Когато се обръщаше, виждаше монаси и послушници, които го молеха да им разправи за Григория Синаита и за своето собствено постничество. Ст. Загорчинов, ДП, 276. Обичаше ме цар Петър, ала от дните на своето постничество не рачи да дели с мене [царица Ирена] легло. Н. Райнов, ВДБ, 99.

2. Остар. Постене, пост. Едничкото нящо, което я поддържаше в това ѝ доброволно постничество, беше заветната мисъл за своя къща. Т. Влайков, Съч. II, 106. Тези дни на тежката зима за мене бяха дни на постничество, самота и размисъл. Г. Караславов, Избр. съч. II, 177. Други са ся прославили с постничество и наричат ся: постници, затова защото са чували чрезвичайни постове, като: сухоядение или нищо не са яли по два-три и повече дни. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257.