ПОСТНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТНИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. 1. Умал. от постен. Селянинът засърбал. — Как ти се вижда чорбата? — попитал шегобиецът. — Постничка. — ... За

щото това е чорба, що сварих от остатъците на чорбата, с която гостих твоя съсед. Ран Босилек, ВП, 85. Извинете, господа, / постничка е мойта хроника; / тези жеги из града / всички новини прогониха. Хр. Смирненски, Съч. II, 187.

2. Като същ. постничко<то> ср. Умал. от постно; постно ястие. — Хайде — завърши вуйчо — остави сега урока, пък ела на вечеря! Бъдни вечер е — ще си хапнем постничко. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 25. — Ах, постничко, ах, сладичко! Откак на манастир ходих, не искам месо да кусна. Ям си гъби и тревица. Ран Босилек, ВП, 11.