ПОСТОЯННО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТОЯ̀ННО нареч. 1. Непрекъснато, непрестанно, неспирно, винаги. Противоп. временно. Отначало беше много лошо. Майка Ј постоянно плачеше. Сетне се поуспокои. Г. Караславов, Т, 70. Обича [жената] да се къпе повече от мъжа, истина е, а едно съвременно софийско жилище с парно отопление и постоянно течаща топла вода дава такава възможност. Й. Радичков, СР, 73. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднобразно, глухо и безразсъдно клепеше и като удряше настоятелно нервите на дебелия господин във вълчия кожух, изкара го из търпение. Елин Пелин, Съч. I, 44. Директорът в отчаяние отиде на сцената,.. Две неща постоянно го плашеха — да не се [артистката] влюби сериозно или да избяга с богат като онзи. Г. Стаматов, Разк. II, 88. Земята са обръща около Слънцето за една година; и през туй безмерно пътувание тя си държи полюсите постоянно наведени към едно място. С. Бобчев, ПОС (превод), 9.

2. Понякога с предл. за. За дълго време или завинаги без промяна. Противоп. временно. "Още със следващия параход тръгвам за Букурещ, дето смятам да се установя за постоянно". Ст. Дичев, ЗС II, 307. — Къде е постоянното ти [на Левски] местожителство? — Никъде не живеех постоянно. Ив. Унджиев, ВЛ, 338.За да се разбере до каква степен профашистките управници бяха тъпи и слепи, те в последните дни преди Девети септември, .., крояха кои факултети в кои градове да се установяват за постоянно, като че ли щяха да векуват. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 291.