ПОСТРИЖЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТРЍЖЕНИК
ПОСТРЍЖЕНИК, мн. ‑ци, м. Църк. Човек, който е подстриган за монах; подстрижник. Ние трябва да сме наумявали сцената на Бориса Годунов, когото постриженикът Гриша Отрепев съзерцава от леглото със страхопочитание отца Пимена. Ив. Вазов, Съч. Х, 171.