ПОСТСКРИПТУМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТСКРЍПТУМ м. Нещо дописано, прибавено в края на писмо, обикн. след подписа; послепис. В триредовния постскриптум на своя отговор Инокентий III подканва Калояна да сключи мир с Вука. РН, 1910, кн. 8-9, 208. Писмото свършва с един постскриптум — единствен по своята смелост и откровение и по гордостта на бъдещ поет. М. Кремен, РЯ, 115. Измъчена от безизходност, тя пишеше започнатите сутрин след безсънна нощ писма, довършва ги на прекъсвания още същия ден или ги допълва на другата утрин с постскриптуми. М. Кремен, РА, 464.

— От лат. post scriptum ’писано после’.