ПОСТУЛИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТУЛЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Филос. Приемам или утвърждавам като вярно някакво изходно положение, твърдение. Ако всяка моя постъпка е извършвана така, сякаш може да бъде всеобщ закон, то аз вече постулирам нещо общо във всички човешки същества, нещо, в което те са равни, и то е тяхната най-важна черта — свободната морална воля. Л. Божилова, 1984 (превод) [еа]. По тоя начин се е сложила в науката вярата в закономерността на всички явления в мира, вяра, потвърдена в множеството прости факти, които именно са накарали човека на науката да постулира закономерността в природата като необходимо условие за съществуването не само на научното познание, но и на самия живот на човека. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 180. "Геометрията — пише Нютон в предговора към "Началата" — не ни учи на това, как да прекарваме прави линии и окръжности, но постулира изпълнимостта на тези построения. Ив. Въжарова, ИН (превод), 140. постулирам се страд. Приемайки, че енергията и количеството на движението се запазва, се постулира неизменността на константната h. Ив. Въжарова, ИН (превод), 240.