ПОСТУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; постІпам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Разг. Шег. Ступвам, натупвам обикн. малко или от време на време някого; понабивам. — Здравата ме поступаха, ама нали са казали: човекът е по-слаб от яйце и по-як от желязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. поступвам се, поступам се страд. и взаим. Понякога се поступваме, но си оставаме приятели.