ПОСТЪПА̀ЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Прощъпалник; постъпалка, прощъпулка, прощъпулник, проступалка, престъпалка, прещапулка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.