ПОСТЪПКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТЪ̀ПКА1 ж. 1. Конкретно действие, извършено от някого; проява. Постъпката ѝ, дето е излязла, без да ми се обади, е безобразна; .. толкова е ужасно! Ив. Вазов, Съч. IХ, 35. Мери се надигна и преди Бенко да се усети, бързо го целуна по устните .. Останал сам, Бенко дълго мисли върху постъпката на младото момиче. Ал. Бабек, МЕ, 214-215. — Аз искам да се оженя за тебе — каза той [Борис] с равен глас, сякаш се касаеше за съвсем обикновена постъпка. Д. Димов, Т, 193. Поведението на човека представлява сбор от неговите постъпки. А моралът (нравствеността) представлява този начин, чрез който хората уреждат и направляват своето поведение, т. е. ръководят своите постъпки. Мор. пр VIII кл, 5. Необмислена постъпка. Смела постъпка. Рискована постъпка. Отчаяна постъпка. Решителна постъпка. Нравствена постъпка. Хулиганска постъпка.
2. Обикн. мн. Обикн. с гл. правя, направя. Действия пред съответни инстанции, органи за постигане на определена цел. По време на заточението жената на Мамарчев правила постъпки в Цариград за освобождението му. Н. Ферманджиев, РХ, 19. Димитър Измирлиев направил постъпки да дадат стипендия на сина му, за да иде да се учи в Солун. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 32. Артин ефенди ми каза, че Портата не може да остане в бездействие, защото положението става от ден на ден по-опасно; утре ще ви съобщя каква постъпка е направила Портата. С. Радев, ССБ II [еа]. У вас е такъв хаос, народът ви преживява такива изпитания, че навярно не му е до пълномощия, постъпки и преговори. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 412. След дълги лутания и постъпки пред тукашните неотговорни фактори аз, .., най-после успях да извоювам разрешение да се видя с великия революционер и да взема едно интервю. Хр. Радевски, Избр. пр III, 150. Дипломатически постъпки.