ПОСТЪПЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТЪ̀ПЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. Постъпка1. Ние, възрастните, .. вече сме укрепнали в разсъдъка си дотолкова, щото можеме да обмислиме секи един свой постъпък. ПСп, 1871, кн. 4, 111. И са се дигнали [ангелите] срещо него [Бога]. За такъвзи богопротивен постъпък Бог ги изпъдил всичките от небото. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 76. Един постъпък може да бъде "политичен" в смисъл на вежливост и съблюдавание известни тънкости в отношенията. Пряп., 1903, бр. 24, 4. Римлянете решили да проводат войска против Митридата под команда Суллина. Марий ся увредил с това и принудил сенаторите да назначат него за полководец.Сулла ся в това время намирал в Южна Италия, .. Като дознаял за постъпъка Мариев, той веднага отишъл с войската си в Рим. Г. Йошев, КВИ (превод), 118.
— Други форми: постъ̀пок, постъ̀пак.