ПОСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СТЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. 1. Непрех. и прех. Спазвам пост2, не ям месо, блажно през периодите или дните, определени от религиозните канони; говея. Дидина, .., намисли да му [на мъжа си] направи сюрприз .. две чинии — едната със свинска пача, а другата със студено печено, .., тъй като, ако и да беше през Велики пости, Шика, .., не постеше никога. Й. Йовков, (превод) З, 1937, бр. 5509, 2. У чорбаджията много-много не зачитаха постните дни. Постеха само на големи празници. Вл. Свинтила, СЗЗ, 162. По-смирените османлии, които живееха по стария закон, .., постеха добросъвестно през време на рамазана. Д. Талев, ПК, 129. — Дядо попе, всичките пости съм постила, всичките прѐчести съм взимала. Грях .. пред бога нямам! Й. Вълчев, РЗ, 19. На по-старо време обичай било младенците да постят една седмица пред венчанието си. СбНУКШ ч. III, 72.
2. Не ям нищо, обикн. по религиозни причини. Денят спроти Водици, наричат: .. Неядка в Прилеп, защото през целий той ден не ядят нищо — абсолютно постят, гладуват. СбНУКШ ч. III, 159. Ние престанахме да ядем. Някои от нас постиха два дни, други три. Св. Миларов, СЦТ, 183. И като пости [Исус] четирийсет денонощия, най-сетне огладня. Н. Михайловски, ССИ (превод), 110.
3. Ям, храня се малко, недостатъчно. — Ние, фукарите, току-речи си постим от рождение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 286. Сега Гочо си имаше вече грижата да ми носи едно друго за ядене, но когато са понапиеше, аз трябаше да постя. З. Стоянов, ЗПВ I, 249. В двореца всеки ден е празник, а бедните постят .. Докато в двореца преяждат, бедните .. залъгват глада си с традиционния хляб, чорбичка или яхния, кисело мляко, сирене, .. Яденето на месо е празник. Мон., 2003, бр. 1707, 38. Тоз, който пише тез редовце, .., издаде една-две книги за българите и са е намерил принуден година-две сухоежба да яде, да пости, че да печели, че да плаща за печата. Г, 1863, бр. 6, 45. постя се страд. от постя в 1 знач. По-рано се постеха средите и петъците. Танчо откак почна да скита по другите села, ядеше де каквото намери, без да му идваше на ум какъв ден е. Кр. Григоров, ТГ, 86. пости се безл. Той ги [суджуците] остави върху паралията, .., но майката посегна, взе суджуците, .., закачи ги върху една кука край менците и рече троснато: — Сега се пости... Като отговеем, тогава. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 13. Свърши се и ракията.. — Ех, няма какво, ще се пости — въздъхва Пако и облизва устните си. Б. Шивачев, ПЮА, 114.
ПО̀СТЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Постя. Игумена си прехапал джуката .. и рекъл: — Аз ща ида да са поста, а ти да ми слугуваш — ката ден по енна посвара да ми носиш. СбНУ III, 171. "Постил ся святи Кирил 40 дни и извадил 40 слова и сложил писмо на словенски язик." ПСп, 1871, кн. 4, 17-18. От шестте вонкашни церкви най-первата и най-далечната е на старата постница, .., посвящена и она во имя преподобнаго отца нашего Йоана Рилскаго, защото и гробът му е в нея, понеже е тамо погребен, бил при самата пещера, гдето ся е постил. Н. Рилски, ОМР, 83-84. Сега вече излязло от мода калугерите да четат, да пишат и да са постят; модата била сега за тях да ядат, да пият и да просят. П. Р. Славейков, СКНГ, 39.
◊ Постя като куче от кокали. Диал. Ирон. Изобщо не постя.