ПОСТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; постѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. постѐгнат, св., прех. 1. Стягам малко, в известна степен. Лясковци склоняват да въстанат, ако се дигнат и съседите им явровци. Неуморимият Отон се хваща за това обещание, постяга разслабените върви на цървулите и тръгва за Яврово. Н. Хайтов, ШГ, 125. — Искам да отида в някоя от четите .. — Добре. Ще требва да те постегнем. Илия Нунков ще дойде да ти вземе мерка за дрехи. И опинци ще ти са нужни. Д. Талев, ГЧ, 424-425. Отдавна трябваше да смени колелата на колата. Два пъти той сам ги беше постягал, заклинял с железца, с натопен в катран коноп. Кл. Цачев, ГЗ, 72. Всяка пролет тук пристигаха стари познати щъркели, постягаха си жилището, почист‑
ваха го, постилаха го със сламки. Елин Пелин, ПР, 76. Пълномощникът Тодорчин бил подхвърлил, че му предлагали да преминел в стопанството да го постегнел и укрепял. Б. Обретенов, С, 31.
2. Само несв. Стягам малко, в известна степен от време на време, понякога. Постягай дъщеря си от време на време, разпуснала се е и не учи.
3. Диал. Стягам. — По-рано коне постегайте, / та по-рано мома да изведем, / .. / да излезнем низ Станбола града. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 74. — Дружина, .., / постегайте си саблите / и стегнете си ремене, / .. / Петкана че да робиме, / Стояна че да губиме! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 307. — Фала, мале, фала, стара мале! / .. / заседли коня Дореяна, / .. / постегни го дванаес колане, / па му тури узда звездалиа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 38. Отидоха на сватбата, / да кумуват, да венчават; / постегнаха тежка сватба, / отидоха в нови църкви. Нар. пес., СбНУ II, 6. постягам се, постегна се страд. и възвр. Училището се е изпоразвалило, па и черквата трябва да се постегне. Хр. Максимов, СбЗР, 11. Трябваше .., да се нацепи брястът, да се поправят дуварите и плетищата, да се постегне покривът на плевнята. Г. Караславов, Тат., 190. — А ти накъде? — попита го Никола. — Към Търново — отвърна той бързо и неохотно. — Трябва да се постегнат работите навсякъде. В. Геновска, СГ, 330. Едва сега бригадирът забеляза, че Ряпата бе с нова риза, измит и избръснат. И той да се постегне един път! — помисли Камен. — Да заприлича на човек! Й. Гешев, ВТ, 90.
ПОСТЯ̀ГАМ СЕ несв.; постѐгна се св., непрех. 1. Стягам се малко, в известна степен. — Я да дойдеш да ни фотографираш ти, ей тъй както сме си вкъщи, цялата род .. Ние вкъщи се постегнахме кое-що, та сме готови. Й. Радичков, ЧП, 264. Вземете да се постегнете, раздвижете се да се посъберем малко пари за гимназията. Св. Минков, ПК, 220.
2. Само несв. Стягам се малко, в известна степен от време на време, понякога.