ПОСЪДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪ̀ДИНА ж. Диал. 1. Домашен, домакински съд. Челядта на баба Фица беше многобройна, затова оттам се чуваше гълчава, тракане на посъдини, смях и плач. П. Здравков, НД, 8. Старите оръжия, каменните надписи и старите посъдини, които се пазят в домовете на всеки жрец, също унищожиха. Й. Вълчев, СКН, 528. Шосето отново биваше почерняло — камиони, коля, пешеходци .., натоварени като добичета. Всеки отнасяше частица от жалкото си имущество: някаква посъдина, някой портрет, две-три любими книги. К. Константинов, ПНП, 15.

2. Само ед. Събир. Посуда; посъде. Във всяка талига се караха постилки, посъдина и мехове с напитки. Й. Вълчев, СКН, 96. Мелвина и.. Тамар се въртяха около масата, нареждаха .. В ъгъла .. на покривката едва се забелязваше малко маслено петно. Повечето от посъдината беше вече подредена, но сестрите .. започнаха да събират паниците обратно. С. Севан, РР I, 10.