ПОСЪЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪЖИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посъживя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Съживявам малко, донякъде. Марин .. взе да търка .. Комура — .. Тия разтривки посъживиха Комура. Той се ободри и отведнаж — поразмаха рога. Й. Йовков, АМГ, 192-193. Движенията, които трябваше да извърши, за да се избръсне и прибере багажа си, като че го посъживиха. Ем. Манов, БГ, 251. Те [гражданите] се радваха за идването на богатички хора, които ще посъживят града. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 10. Решихме ние с него [Брашнаров] да посъживим работата си. Решихме да дигнем тука, в Преспа, голема парна мелница. Д. Талев, ПК, 754. Някои чифлици сам-там посъживяват тези сякаш пусти поля. С. Бобчев, ПОС (превод), 139. посъживявам се, посъживя се страд. Трябва да се подобрят земеделието и занаятите, да се посъживи търговията. Т. Влайков, БСК III, 280.

ПОСЪЖИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; посъживя̀ се св., непрех. Съживявам се малко, донякъде; живвам. Слаба надежда огря сърцето ѝ и малко се посъвзе, посъживи се. К. Петканов, ОБ, 247. Кучето се посъживи от вида на кренвиршите. Г. Крумов, Т, 127. Тревата по поляните беше се посъживила и се зеленееше. Й. Йовков, ЧКГ, 286-287. Селото дремеше и през деня, по сокачетата .. изреваваше магаре и само привечер се посъживяваше, когато се връщаха козите от паша. Д. Фучеджиев, Р, 292-293.