ПОСЪНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪНЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Нар.-поет. За сън — присъня се на някого. Отговори Момчил юнак: / — Малко, брате, я задрема, / .. / голем сън я посъни: / .. / Тее беха до три змии,- / що ги е посънило ..! Нар. пес., СбНУ Х, 88-89. Отговори Момчил юнак: / .. / Голем сън я посъни: / как идеха до три змии — / първа змие как иде кон да ми фати; / вторна змие .., / на мен иде да ме губи. Нар. пес., СбНУ Х, 88. Сън посънила млада Янкулица, / в събота вечер според неделя. Нар. пес., СбНУ VII, 99.

— Хайде, брате, Момчил юнак, / да се върнеме пак назаде, / лош е сънак посънило, / нещо неволя ке ми дойде! Нар. пес., СбНУ Х, 88.

ПОСЪНЍ МИ СЕ св., непрех. Диал. Присъни ми се (Н. Геров, РБЯ).