ПОСЪРНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪ̀РНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от посърна като прил. 1. За растение, листа, цвят, стъбло, зелена площ — който е изгубил свежестта и естествения, нормалния си цвят; пожълтял, увяхнал, повяхнал. Ей там, по напречната падина, .., сред посърналите от сушата салкъмови и люлякови храсти, напевно ромоли поточе. Ст. Марков, ДБ, 332. Тук-там потрепваха посърналите вече листаци на трепетлики. Ст. Станчев, НР, 23. Вълко .. разбра .. колко много бе привързан към Равна гора .. Всяка посърнала тревица, всяко камъче препълваха сърцето му с милост. К. Петканов, П, 151. Тук, .., е наистина есен и топлите багри на гората, посърналите планински ливади, дъхът на суха, изпръхнала земя, .. — всичко тук ти навява тъга и неясна болка.

Ст. Бойчев, Съвр., 1975, кн. 2, 8.^● Обр. Де се крие радостта и животът тука? Всичко вехто, западнало, посърнало. Ив. Вазов, Съч. ХI, 33. Стените на къщите са черни и посърнали. Б. Шивачев, ПЮА, 72. Скрити са в тия грамадни ковчези, о Търново, / твоето минало, твоята слава посърнала. А. Разцветников, Ст, 12.

2. Прен. За човек — който е изгубил свежия си вид, бодростта си, отпаднал е духом и физически поради мъка, грижи, болест и др.; унил, умърлушен, повяхнал, прижълтял. През целия ден .. Станка беше като трескава, а през нощта.. дълго време не можа да мигне .. На другия ден сутринта тя стана уморена, с натежала глава, посърнала и пребледняла. Г. Караславов, ОХ I, 60. Владислав се отчужди от баща си, скриваше се по цели нощи кой знае где, изглеждаше посърнал. А. Дончев, СВС, 574. Преди около месец родителите му се развели. И оттогава ходел посърнал. Станал затворен и озлобен. Кр. Кръстев, К, 37. Нещо тежко, потискащо имаше в тишината, която ги заобикаляше, и те крачеха замислени и посърнали. Д. Спространов, ОП, 77. // За лице на човек — който е изгубил свежия си вид, нормалния си цвят поради мъка, тревоги, болест и др.; побледнял, прижълтял, повяхнал. Извехтели и прашни облекла, посърнали лица, всичко говореше за нещастие. К. Величков, ПССъч. I, 37. Копринената косица на болното се е сплъстила; слепите му очи будно бият, а на посърналото му побледняло лице догарят сякаш последни трепети. П. Тодоров, И II, 119.

3. Прен. Който е лишен от жизненост, бодрост и изразява угриженост, притеснение и под.; вял, унил, невесел. Аз, непоправимият оптимист, трябва да слушам цял ден унилите приказки на тримата и да гледам посърналите им физиономии! От две седмици работя при тях, не съм чул бодра дума. Й. Попов, ПЧ, 21. Тя ми се усмихваше, но усмивката ѝ беше нещастна и посърнала. П. Вежинов, ДБ, 139. Керим не свали очи от .. Филча — обзе го леко безпокойство .. С бавен посърнал вървеж се заразхожда. К. Петканов, Х, 13-14.