ПОСЪРНАЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЪ̀РНАЛОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от посърнал. Пред погледа се разстла широката котловина на Х., с пожънати ниви и оризища. Цялото поле бе тъжно .., като оная септемврийска вечер .., когато Бенц видя за първи път Елена. .., същата посърналост, същото изобилие на меки, разводнени цветове, в които трептеше оная тайнствена печал, която обхваща всичко живо пред прага на смъртта. Д. Димов, Събр. съч. I [еа]. Къщата на г. Ариста не беше вече каквато я зазнаехме най-напред. Посърналост, мълчаливост и меланхолия бяха изобразени извън нея. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 23.