ПОСЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; посѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Обикн. с предл. към или с подч. изр. със съюз да. Протягам, простирам ръка, за да взема, докосна, хвана нещо или за да направя нещо. Малката му [на Стоян] щерка посягаше с треперливи движения на ръчичките си към герданче .., което беше вързано на люлката. Д. Талев, ЖС, 95. Посегна [Пешо] към звънеца и натисна копчето. П. Вежинов, СО, 43. Приближиха каруцата, Мита посегна през ритлата и погали Богданча по бузичката. К. Петканов, ЗлЗ, 232. — Стойте! .. Който от българите беше посегнал към пояса си, отпусна ръка. А. Дончев, ВР, 187. Мечкарят запя .. Мечката се заклатушка, .. Децата се трупаха около нея, викаха, скачаха, някои посягаха да я пипат за гърба. Д. Марчевски, ДВ, 90. // За животно — про‑
тягам муцуна, за да изям, захапя нещо, някого или да докосна нещо, някого. Когато нагазехме виолетовите острови, излизаха магарешки тръне, .. Магарето на водача ми час по час посягаше към тях. А. Дончев, ВР, 136. Конят пръхтеше, .., посягаше да ухапе, но само допираше оголените си зъби до рамото му, без да го засегне. Ст. Марков, ДБ, 78. ● Обр. Реката, .., течеше тихо и бавно, .. И тревите, и цветята наоколо посягаха към нейното освежително дихание. Елин Пелин, Съч. II, 72-73. Със секунди нарастваше огромната водна маса и посягаше към построеното, към основите. С. Северняк, ОНК, 37. // Самост. Разг. Вземам нещо, хапвам нещо и др. — Па се канете! — обръща се към гостите мама, която е все накрак и наглежда има ли навсякъде по софрата гозба. — Защо не посегнеш, бае Васьо? Т. Влайков, Пр I, 231.
2. С предл. към, на. Насочвам предпочитанията си, желанията или интереса си към някого или нещо, за да го взема, придобия или използвам за някаква цел. Българинът винаги е посягал към вестника, преди да посегне към закуската. В. Йосифов, Избр. тв I, 206-207. Нашият селянин още дири калеври, папуци, емении .., та на европейското ли ще ти посегне! Ст. Чилингиров, ХНН, 35. — Моми и по вас, и по нас колкото щеш и дето посегнеше, нямаше да го върнат. П. Тодоров, Събр. пр II, 110. Тук [в "Ифигения"] Гьоте посяга отново към фабула от традицията, към мита, разработен още от Еврипид. М. Арнаудов, Г, 35. Таралежите не посягаха към друго животно, докато не изядат първото. П. Петков, СП, 7.
3. Разг. С подч. изр. със съюз да. Опитвам се или изявявам желание да направя нещо, означено в подч. изречение. С времето Вранка Войничката добиваше все по-дръглив и болнав вид .. С дни не посягаше да яде. Ил. Волен, МДС, 102. Братята ти не посягат да се женят. П. Тодоров, Събр. пр II, 258. Навикнаха да отиват в чаршията ..: ще помогнат в някой дюкян, .., а когато нямаше кому да помагат — посягаха и да откраднат. Д. Талев, ПК, 26. След Освобождението посегнах да нарисувам радостта на хората, не успях. В. Геновска, СГ, 43.
4. С предл. на или самост. Заграбвам, присвоявам, открадвам нещо. Който посегне на нещо, което не е негово, ще бъде прокълнат от всинца ни. Ст. Марков, ДБ, 392. — Те [хората] са посягали на чуждия труд и посягат и сега, защото само това са виждали през живота си. Г. Друмев, УКР, 20. За народа възцаряването на Владимир бе едно отдъхване, .. Обяви, че всеки може да изпълнява вярата си, както желае, и на имота му никой няма да посяга. Й. Вълчев, СКН, 617. На втората сутрин неизвестен любител на мотоспорта задигнал найлоновото покривало. — Правят си мушами от тях — .. — Затова посягат. В. Ченков, ВН, 1960, бр. 2639, 4.
5. С предл. на. Застрашавам нещо, действам във вреда на нещо, срещу нещо. Търсеше пътища за осъществяване на своите идеи — борбата с търговците, с прекупвачите на гора и земя .. Търговците разбраха, че Грашевият прави опити да посегне на дейността им. Д. Фучеджиев, Р, 229. Не посягайте на дървото! Добро няма да види селото, ако го отсечете! А. Каралийчев, В, 48. Филчо реши да запушим дупката на стършелите и да ги задушим. .. прелитаха като куршуми покрай нас най-храбрите, за да ни предупредят, че няма да ни простят, задето посягаме на жилището им. К. Калчев, ПИЖ, 75. Оня, новият, изпрати гъсеничните машини из околията .. С какво ще орем, като взема най-добрите машини? .. На хляба ни посяга! А. Гуляшки, МТС, 197. // Нe зачитам, осквернявам, безчестя нещо с дело, проява или думи. — Ти .. изчадие адово — .., — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Много се изненада, когато го [младия учител] видя да се спира при ходжата: .. — На вярата посягаш! — избоботи .. Сали .. — Ама джамийското настоятелство ще те изпъди от селото. Н. Нинов, ЕШО, 96. Така ни завеща сам поетът [Никола Вапцаров] — да бъдем непримирими към всички, които посягат на гроба бащин и поругават плача майчин! В. Йосифов, Избр. тв I, 201.
6. Обикн. самост. или с предл. на и (рядко) върху. За мъж — прелъстявам, изнасилвам или правя опит да прелъстя, изнасиля жена. — Гледай го какъв е мухльо, пък и той посегнал. — Ама и тя бабанка, хубаво го наредила. — Че откъде накъде ще посяга? — На туй отгоре и да спи с нея. К. Калчев, СТ, 232. — Ахмед Емин .. посегна на момиче от Нейково. П. Константинов, ПИГ, 194. Абдурахман погребаха някак набързо, без никакви почести, понеже бе посегнал върху наложницата на господарския син. А. Христофоров, А, 232. — Отиваш ли си? — нададе плачлив глас Добра. — Как ще остана тука сама с аскера? — Не бой се. Никой няма да посегне на тебе. Аз съм близо, а може да дойда тука да нощувам довечера. Д. Талев, И, 350.
7. С предл. на и същ. за лице или с крат. лич. местоим. в дат. Бия, удрям някого или правя опит да бия, да ударя или нараня някого. В махалата знаеха, че Лого посяга на жена си. Никой досега не бе му рекъл: ".. срамота е като старите некога да вдигаш ръка на жена си." Ст. Даскалов, ЕС, 74. Баба Тръпка пак заговори: — Пък и посягат, мари, на майки и бащи посягат... На̀, Стойчевата снаха бѝла свекърва си! Хем с бухалката я бѝла. Ц. Церковски, Съч. III, 40. "Случвало се е да го дразня нарочно и да му правя напук. Даже Енчев ми посегна вед‑
нъж. Беше много бесен, но до бой не се стигна." СТ, 2003, бр. 51, 16. Чакаха многобройни турци, .. Някои се опитаха да посегнат на затворниците с юмруци, но заптиетата успяха да ни завардят. К. Величков, ПССъч I, 128. // Убивам или правя опит да убия някого. Тълпата нямаше да стои равнодушна и бездейна, ако войниците посегнеха на Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 25. Напразно Д. Общи се бои за своя живот. Никой не мисли да посяга на него. Ив. Унджиев, ВЛ, 273. — Пази се, царю, някой да не посегне на тебе .. Не ходи самичък никъде. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 477. // В съчет. с предл. на и същ. бой. Замахвам да ударя, понечвам да набия някого или да се бия с някого. Отивай си на мястото и не посягай на бой, че с един юмрук ще ти смажа кокалите! Ст. Марков, ДБ, 289. — Ами ти знаеш ли какво заслужаваш — изгуби вече всякакъв контрол над нервите си Калъча и пресегна към тежката желязна лопатка до печката. — Ха-а, заканваш се с убийство, посягаш на бой. В. Нешков, Н, 214. посягам си, посегна си възвр. и взаим. от посягам в 7 знач. Яни не си е посегнал, проболи са го 11 пъти .. Родителите на лейтенант Яни Димитров, който бе намерен мъртъв .., не вярват, че офицерът сам е сложил край на живота си. С, 2006, 4943 [еа]. посяга се, посегне се безл. Гоце отиде .. покрай р. Струма да изучи мостовете, върху които би могло да се посегне. П. К. Яворов, Съч. II, 240. Преди да се намалят заплатите на дребните и средни чиновници и пенсионери, би трябвало другаде да се посегне. Б. Шивачев, Съч. I, 18. Изповяда му се [Петко] .. как се посяга и на семейната му чест. Ст. Даскалов, СЛ, 317. — Колеги-и-и — .. — Тук се посяга върху нашата патриотична чест. Хр. Радевски, Избр. пр III, 115.
◊ Посягам към чашката. Разг.Имам склонност да пия, да употребявам алкохол. Гимназистите по-често посягат към чашката. Нараства броят на младежите, употребяващи алкохол. С, 2006, 4919 [еа]. Посягам / посегна на живота си; посягам / посегна на себе си. Книж. Самоубивам се или правя опит за самоубийство. — Момата се е обесила, защото е била нещастна. Като пораснеш, сама ще разбереш, че от мъка и беднотия е посегнала на живота си. Н. Каралиева, ЯЧ, 31. А знаете ли, че 3 милиона души правят несполучлив опит да посегнат на себе си? А други 15 милиона заплашват всяка година да сложат край на живота си при пръв удобен случай? Ж. Шемтов, ФП, 48. Никой не посяга на себе си освен в пълно умопомрачение. П. Вежинов, БГ, 128. Посягам / посегна на нечий живот. Книж.;Посягам / посегна въз живота на някого. Остар. Книж. Убивам или правя опит да убия някого. Жените казваха, че очите му били очи на кръвник, макар да знаеха, че не бе посегнал на човешки живот. К. Петканов, ОБ, 75. — Царицата заповяда да не посягаш на живота му и затова ме прати да ти кажа. Ив. Вазов, Съч. XXI, 32.