ПОСЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЯ̀ГАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от посягам. Марина .. поиска .. да забрави нанесеното ѝ оскърбление. Никой досега не беше я докосвал, това би било голяма обида, посягане върху нейното достойнство. Ст. Мокрев, ЗИ, 266. За блудна дума и посягане агата хвърля от урвата. За кражба — беси на ей тоя чинар. А. Дончев, ВР, 67. Еди-кой легнал под колелата на локомотива; други се хвърлил в Нева; .. — .. цял ред самоубийства, .. Само Лондон, може би, надминува Петербург с изобилие на подобни посягания въз живота. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 160. Андрей знаеше за любовта му към Русаля, знаеше и за "греха" му — че са се целували .. Андрей му каза: "Ако си истински човек, трябва да го смяташ това като посягане на честта ѝ!" П. Славински, ПЗ, 247. Че излезе едно / младо анадолче, / да се борба бори / с Ибраим пеливан. / Той като го фана, / с едно посягане / фани нему черва. Нар. пес., СбВСтТ, 940.