ПОСЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЯ̀ДАМ, ‑аш, несв.;посѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Сядам за малко; посядвам. До село Енина и на баща ми беше леко да ме води и аз не се уморих от пътя. Но от селото нагоре, .., краката ми понатежаха, все ми се искаше да поседна. Ст. Станчев, ПЯС, 15. Прави ли ще стоим? Предлагам да седнем. Да се видим: живи ли сме, здрави ли сме? — Да поседнем — каза госпожица Маринова. К. Калчев, ПИЖ, 157. — Поседни, почини си! — рече Дамян .. — Тичал си бързо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 300.

2. Само несв. Сядам от време на време, понякога; посядвам. Започна да се приповдига и да посяда за малко на своето широко и удобно легло. Г. Караславов, ОХ II, 377. Най-свидно му беше оряховото дърво, .. Затуй честичко посядаше под него — да си премисли минало и мечтано. Ст. Марков, ДБ, 79. Моряците пак се събират, защото самотата .. тежи .. След вечеря няколко души посядаме отзад на кърмата, по пейките и по дебелите кръгове манилови въжета. Б. Трайков, ВО, 61. Понявга тя се промъкваше през комшулука и посядаше на нашата пейка под прозореца ми на приказки. П. Бобев, К, 71.

3. Диал. Сядам. Той впрегна бели атове / в неговата злъта кочия, / и той в кочия поседна, / прао при царя отиде. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 220. Стоян си нищо не рече, / най си нанавън излезе, / че си на двори поседна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 209. — Я сенни, Бальо, я сенни, / .. / че ми се дрямка додряма! И Бальо си поседна, / и Янка си полегна / на неговото десно коляно. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 380. посяда се, поседне се безл. В кауша всички стояха прави, защото

нямаше място където да се поседне. Г. Караславов, ОХ IV, 241.