ПОСЯДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЯ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; посѐдна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Посядам. Вижда старецът една чешма, спира се, .., ръси си студена вода на главата, посядва да почине малко на кьошка около шадравана и пак закрачва напред. Ал. Константинов, Съч. I, 285. На един баир Личо посядва, за да си прегледа раните на краката. К. Георгиев, ВНП, 94. На него [на дънера] посядваше дядо Милен, когато няма работа, на него сядаха на приказка и мливарите при хубаво време. Ст. Чилингиров, РК, 151. По препоръката на лекарите Смирненски е трябвало да лежи, да посядва по малко на отворения прозорец, .. и нищо да не работи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 123. Взе да посядва пред джамията (всеки петък, .., там раздаваха пилаф на сиромашта). В. Мутафчиева, ЛСВ I, 41. Аз често сам на сенчица посядвах. Ив. Вазов, ИГП (превод), 56. посядва се, поседне се безл.