ПОТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТ, потта̀, мн. няма, ж. и (остар. и диал.) пот, по̀тът, по̀та, мн. по̀тове, м. 1. Безцветен секрет, солена течност, която се отделя през порите на кожата на човек и някои животни като физиологична реакция при определени случаи. Потните жлези .. участвуват в регулирането на топлината на тялото чрез отделяне на пот, която се изпарява от повърхността на кожата. Ст. Младенов и др., ОТК, 10. Носи на гърба си раница, .. Прогизналите от пот дрехи хвърля на черешата. Й. Попов, ИЖП, 28. Слабините на коня бързо се подигаха и падаха, той пръхтеше, .. Тук-таме по черната му лъскава козина се показа пот. Й. Йовков, ЧКГ, 19. Панорамата — .. — вехто, дрипаво, разнебитено ковчеже, .., излузено от тръкане и странствувания, със следите на хиляди потове и мазнини, каквото може да обладава само една чудотворна икона. Ив. Вазов, Съч. IХ, 122. От високото ѝ [на жената] и сбръчкано чело тече студен пот, а дълговатото ѝ лице беше измокрено със сълзи. В. Друмев, НФ, 8. Изтривам потта от челото си.
2. Прен. Тежка, изтощителна работа, усилен труд. Въпреки цялата красота и великолепие, напуснах двореца с чувство на потиснатост .. — колко пот и страдания е струвало всичко това на обикновения трудов народ! Г. Белев, КР, 101. Междувременно припечелените банкноти, пропити от честната му [на гурбетчията] пот, се превръщат в талаш. Девалвация. В. Мутафчиева, БС, 172-173. — Аз .. учех с потта на майка си, която изтъркваше старческите си ръце, наведена над паркетите. Б. Райнов, ДВ, 95. — Зная, че бързаш да отидеш при Джена. Там при нея всичко ти е наред — и яденето, и пиенето. Тъпчете се като свине, прахосвате чуждата пот и се лигавите. К. Петканов, ДЧ, 343.
◊ Избива ме / избие ме (облива ме / облее ме) (студена, студен, ледена, леден) пот. Разг.; Побива ме / побие ме <студена, студен, ледена, леден> пот. Остар. и диал. Изпадам в много неудобно положение, в неблагоприятна ситуация, като изпитвам неприятни усещания и понякога се изпотявам. Полицейстото дознание! .. — Де се дяваш? — Аз?... Тука .. — Де се губиш, та те не виждам? — повтаря приятелят .. Мене ме избива пот. Как да му отговоря? Ив. Вазов, Съч. IХ, 108. От притеснение и срам ме обля студена пот. Др. Асенов, СВ, 56. Види старата си къща / .. / и неволята е съща, / и децата гладни пак. / Тя [майката] се страшно разтреперва / .. / Леден я побива пот... Ив. Вазов, Съч. I, 14.Кървав<а> пот. Книж. Много тежък, изтощителен труд, големи усилия. Моят клиент .. пази снопите си и купа жито, който е изкарал с кървав пот. Елин Пелин, Съч. I, 196. Един българин, .. никога не ще можеше да се откаже от имота .. си .., защото домът му бе съграден с кървава пот и дълго превиван гръб. Н. Никифоров, ПВ, 89-90. Това несметно богатство е кървавият пот на сръбското население в Стара Сърбия. Бълг., 1902, бр. 466, 3. — Знаеш ли ти как са печелат парите? .. — Селянете ги печелат с кръвав пот и с мотиката в ръка, а чорбаджиете ги добиват събрани. Л. Каравелов, Съч. VII, 36. Смуча (ям, пия, изпивам / изпия) потта на някого; смуча (ям, пия, изпивам / изпия) нечия пот <и кръв>. Разг.;Смуча (ям, пия, изпивам / изпия) нечий пот <и кръв>. Остар. и диал. Използвам, експлоатирам някого и живея от неговия тежък, изтощителен труд. — Акците са начин, по който те си разпределят печалбите. — Кои? — попита Елка. — Тия, които смучат потта ни. Д. Димов, Т, 393. Луканчето .. като оглеждаше крадешком непознатата и чужда за неговото око обстановка, си помисли: "Ама тузове живеят тук, бая сиромашка пот са изпили." В. Нешков, Н, 364. С пот на чело<то>; с пот и кръв (на чело<то>). С много тежък, изтощителен труд, с много усилия. Ден след ден, година след година той се ровел смирено в земята като къртица, изкарвайки прехраната си с пот на чело, честно и без фалшификации. К. Калчев, СТ, 248. Мария: Милионер? .. Хаджиева: Най-чиста истина! Мария: Наследство! Хаджиева: Никакво наследство, .., а с пот и кръв на челото. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 373. Сичко, що е скъпо за човека — святата вяра Христова, честното име, имота, добит с пот и
кръв, сичко е подигравано, осквернявано от страна на неверните. НБ, 1877, бр. 75, 289. Хвърлям / хвърля в девет пота някого. Диал. Ставам причина някой да се затрудни, да се измъчи или измори много; изпотявам, изтормозвам.Самата мома, .. начена един дълъг, предълъг разговор, който приличаше на един инквизиционен допрос, който допрос хвърли инспектора в девет пота. Ал. Константинов, Съч. I, 274.