ПОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ТА ж. Спец. Огнеупорен съд за топене на метал, стъкло или за пренасяне и преливане на разтопена маса; тигел. Леярите, .. видяха, че след наливането на формата в горещата пота искри още кипящ метал. Това беше първият икономисан чугун. ВН, 1960, бр. 2710, 2. В Чехословакия в специални пещи, .., се стопява .. чакъл от различни вулканични скали и .. се получава изкуствена лава. Тази лава се налива с помощта на поти в специални калъпи от леярска пръст. Г. Георгиев, П, 132. Тигелът (потата) е една от най-важните части на пещта. Л. Калев, ВТЛ, 220. При тигловите пещи стъклото се топи в огнеупорни съдове, наречени тигли или поти. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 55. // В миналото — огнеупорно гърне за топене на метали; горнило, топило. Рязко се различаваше той от последния човек в компанията — .., с .. яки мазолести ръце, които биха държали с лекота и острата секира, и тежката леярска пота. П. Вежинов, ДБ, 26. От .. средните векове до началото на 18-то столетие кипяла е деятелна работа над топилото (пота) ..; правение злато, откривание на философский камък и на животний елексир. Лет., 1874, 147. Прилична на злато, което са пречистева през потата, човешката личност е станала по-силна, кога са опира срещу човешките променливости. Ив. Богоров, КП, 21.

— От лат. pottum 'гърне'.