ПОТАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀Й, ‑а̀ят, ‑а̀я, мн. няма, м. Индив. Покой, спокойствие, тишина; потая. Писар в мюфтийството, .., Хамзоолу всъщност имаше една професия — да пие и да пее .. Тъжните му народни песни се сливаха .. с потая на нощта. Ст. Чилингиров, ХНН, 75. Откъм еврейската махала се чу пазвантска свирка .. Свирката на Желя .. Дебне .. да не се случи някому лошо в потая на нощта. Ст. Чилингиров, ПЖ, 115. В потая на нощта думите на татя от време на време добиваха характер на пророчески откровения. Ст. Чилингиров, ХНН, 200.