ПОТАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; потая̀, ‑аѝш, мин. св. потаѝх, св., прех. 1. Крия, скривам, прикривам, правя нещо да не се разбере, долови; затаявам. Той [Стан] искаше да разпита Елка, да открие болката ѝ, .. Най-важното и най-страшното тя би потаила дълбоко в сърцето си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 107. Удолствието, че я виждах отново и че можах да ѝ поверя всичко, което вчера бях потаил, беше тъй голямо. М. Арнаудов, Г, 96. Тях ги учудва .. дързостта ми да вадя наяве онова, което досега се е считало за пръв дълг на жената да потайва: съкровените движения на сърцето. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 154. И потаи гнева в сърцето си, па, .., зе кофите, които бяха до краката му и излезе, като изгледа вакарелката с един сърдит поглед. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 10. Гордей се, презирай, / ръка не простирай, / скръбта си потай. Ив. Вазов, Съч. III, 26-27. Ние не смеем да потаим истината. Лет., 1874, 105.
2. Остар. Успокоявам, укротявам, уталожвам, смирявам; стаявам. Но велик в разума си, без да отпадне в недоумение и отчаяние, потаи яростта си. П. Кисимов, ОА I (превод), 166. Сотвори [Иисус Христос] в пустинята чудото умножението на пятте хляба .. потаи бурята на Енисаретското езеро и изцели слепаго от рождества. А. Никопит, УД (превод), 282.
3. Рядко. Тая, крия малко, известно време. Тя потаи, потаи тайната, но после я каза на приятелката си. потайвам се, потая се страд.
ПОТА̀ЙВАМ СЕ несв.; потая̀ се св., непрех. 1. Скривам се, отделям се, изолирам се ня‑
къде, без да шумя, да се движа и говоря; спотайвам се, спотаявам се. Научих се на четмо и писмо отрано и започнах да чета, .. Ще взема книгата, ще се потая някъде и чета, чета — само нощта ме откъсваше от страницата. Ст. Загорчинов, ДП, 223-224. Някой път се заровим цели в сеното и се потаим скрити в него. Т. Влайков, Пр I, 16. Мъжът се завил с чергата презглава, потаил се и се престорил на заспал. Елин Пелин, ПР, 154. Овчарчето снеме свирка, извърне глава: .. отсреща край Недина плет промъждукват светулки, а прозорчето изнича горе изпод лозата, .., и вътре се потайва сама Неда и не иска да го знае. П. Тодоров, И I, 17. Някое намусено заптие дойдеше и .. кажеше ..: Ставай, върви в стаята! .. Трябваше да ставаш и да идеш да се потаиш в стаята. К. Величков, ПССъч. I, 69.
2. Замирам1, заглъхвам, притихвам, утихвам; притаявам се, спотаявам се. Сичко в хана и около него се беше потаило. Т. Влайков, БСК III, 284. Далече някъде засвири неопитно овчарче и запя: .. После всичко се потаи. Елин Пелин, Съч. I, 29. Бодрата есенна вечер притвори закъснелите стада, .. Всичко се потаи за сън. Ст. Даскалов, МЧ, 49-50. Мрак е припаднал наоколо. Всичко се е потаило. Ив. Карановски, Разк. I, 89.
3. Мълча, замълчавам и не изразявам позицията си или преставам да се занимавам с нещо; спотайвам се, спотаявам се. Не ѝ [на Харитина] е писал вече Драгия. Найда и тя се потайва. А. Каменова, ХГ, 180. Знае се кои са убийците, но всеки се потайва и не се взимат никакви мерки за залавянието им. Бълг., 1902, бр. 477, 5. Изгориха всенародно протестантските разни брошури и силома накараха новите вероотстъпници да се отрекат от протестантството. И те се потаиха; но не погасна в тях ревността към прежните тежнения. Н. Бончев, Съч. I, 56. От тая причина е потемнела Болгария, в която учители и церковни, и школски са потаили и липсали, а вместо тях са родили и вкоренили врачки и врачове. Р. Попович, Х, 45.
4. Крия, прикривам, не издавам на околните вътрешното си състояние, мислите, чувствата, намеренията си; спотайвам се, спотаявам се. Вечерта Първан мълчи, потайва се. Няма кураж да каже на madame, че ще му дойдат роднини на чай. Ал. Константинов, Съч. I, 278. // За мисъл, чувство, настроение и под. — намирам се, съществувам в мисълта, душата, без да се проявявам, изразявам външно; спотайвам се, спотаявам се, крия се. Дълбоко в душата на тоя едър мъж се потайваше несъзнатата вековна истина: безгрешно е съвършеното! О. Василев, Т, 64. Това драматическо проявление на власт, инсценирано тъй добре от Соболева, подействува върху княза потресающе. Сега и сетната помисъл за противостоение се потаи у него. С. Радев, ССБ I, 370-371.
5. Само несв. Намирам се, разположен съм някъде зад нещо така, че не се виждам, не се забелязвам; крия се. Той нито веднъж не разтвори връхната си дреха, дето навярно се потайваше воеводският револвер. Ст. Сивриев, ПВ, 125-126. В долина, набраздена от пороища, .., се потайва Крушево, героично село от Севлиевско. З. Сребров, Избр. разк., 68. Още по-нататък се издига централна Средна гора, от която ясно личат върховете Братия .., Буная .., зад които се потайва най-високият средногорски връх — Богдан. П. Делирадев, В, 250.
6. Остар. Намалявам, спадам, стихвам, утихвам. Унинието се потайваше постепенно и в мислите ми проблясваха зари от светлина. К. Величков, ПССъч. I, 26. По Михаиловата смърт бунтът в Българията ся потаи. Д. Войников, КБИ, 106. — В последните дни ся появила холерата в Пловдив повечко; нъ дано ся е пак потаила. АНГ I, 710.
Ѓ Потайвам се / потая се като бълха в гащи.Разг. Спотайвам се, без някой да ме забележи. Потайвам се / потая се като мишка (плъх) в трици. Диал. Усилено, упорито се спотайвам, крия.