ПОТАЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ЙНИЦА ж. Диал. 1. Жена, която крие, прикрива нещо. Тя тържествуваше в душата си и лицето ѝ беше .. озарено: — Людмила, какво са те прихванали? — Гледах вчера един хубав филм... — Ето че ме излъга — втренчи се подозрително Светла. — Потайница. Ем. Манов, ДСР, 378. Елена, легнала по гърди върху килима на пода, четеше задълбочено някаква дебела книга .. — Ето къде си се губела с часове всеки ден ти, потайнице! — викна над залисаното момиче Елисавета, ядосана, но в същото време и щастлива, че най-сетне е открила тайната на дружката си. Г. Русафов, ИТБД, 83. — На колко е години? — Рус ли е? .. — И защо досега нищо не ни каза, потайница такава? П. Незнакомов, БЧ, 125.

2. Нар.-поет. Предмет (обикн. сабя), който може да се скрие или е скрит и не се вижда.

Конче .. на дете дума: / — Я извади саблю потайницу, / що се вие, та се у джеб крие! Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 41. Коня детя ми го учит: / — Ай земи си сабя потайница, / да пресечеш коса на ламя. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 230.