ПОТАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ЙНО. Нареч. от потаен; тайно, прикрито, скрито. Драговитите, преминали потайно границата, донесоха подарък на княза. А. Гуляшки, ЗВ, 78. По затънтените улици .. засноваха .. мрачните групи млади с дебели бастуни, които ту потайно шепнеха, ту пък избухваха в гърлест смях. А. Страшимиров, Съч. I, 117. Той [Илю] схвана защо от десетина дни старите бяха и загрижени, и потайно радостни, .. Тършуват из сандъците и тъкмят някакви бебешки дреболии. Г. Караславов, СИ, 232. Звездите трепкаха с жив среднощен блясък .., къщите потайно, омагьосано се белееха из овощака. Ил. Волен, МДС, 14. Той се усмихваше и някак потайно я поглеждаше. М. Грубешлиева, ГР, 134.