ПОТАЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ЙНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на потаен. Нейната потайност отначало я озадачаваше, но с верния си усет тя скоро долови какво гнети и мислите, и чувствата на младата монахиня. А. Христофоров, А, 184. Негласно, с особена потайност официалната власт на града преминаваше от ръцете на германците в групите на руската емигрантска офицерска аристокрация. Д. Добревски, БКН, 99.

2. Само мн. Тайни, скрити, потайни прояви, действия, неща. — Кога успя и в хотелските потайности да надникнеш? .. — Че за какво съм ти доброволен отрядник, ако не се позабавлявам да доловя някоя и друга местна тайничка? Б. Болгар, ОП, 53. Сух беше барутът в барутницата му, всеки миг щеше .. да вдигне във въздуха цяла Разбойна, съставните ѝ села, колибарските ѝ селища, .. всичко това, заедно с всичките му потайности. Й. Радичков, ВН, 149-150. Бе тъмна нощ, а тъмните нощи са пълни с потайности. Така беше и сега. Д. Дублев, ПП, 8. Новотата на сюжета, .. неговият характер на съвременна дворцова интрига или тайна му придават особена сила и прелест .. Такива са романите, които ни изнасят потайностите на дворците. Б. Ангелов, ЛС, 302. // Тайни, скрити, потайни места, където обикн. се върши нещо незаконно. Като се разгърнеше гъсталакът от бъзе и коприва, можеше да се намери в неговите потайности всичко, служило на хората и станало им най-после непотребно. Т. Харманджиев, Р, 106. Парижките потайности. Цариградските потайности.

3. Само мн. Тайни, тънкости, които не всеки знае. Мишка въвеждаше ученика си в потайностите на тракторното дело. — Това е скоростният лост. А. Гуляшки, МТС, 170.