ПОТАПНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ПНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Птица малък гмурец; норче, нурец, далгъч, шутка, криво пате. — Бъди спокоен, Рошоглавецо — обърна се водният плъх към една птица, .. — Няма да ти изядем рибата .. — Какъв е пък тоя? — попита Бързоходко. — Сякаш има бодли на главата си. — Потапник — обясни лелята. Ем. Станев, ПГВ, 39-40.