ПОТАПЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТА̀ПЯНЕ, мн. ‑ия и (остар. и диал.) ‑та, ср. Отгл. същ. от потапям и от потапям се; потопяване. Не е истина, че неговите стихотворения са се раждали от едно потапяне на перото в мастилницата. Над всяко стихотворение Ботев е работил дълго. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр. 1, 1. Единият начин се състои в потапяне на прът в стопеното стъкло, бавното му издигане и прекарване на провлеченото от него стопено стъкло между валяци, при което се образуват листове. Хим. IX кл, 1950, 54. Лириката е най-дълбоката поезия, пълно потапяне в света на образите. П. Матев, ПОС, 87-88. И сега — той ми съобщава, между две потапянета огромната си глава, че най-пъстрата и вкусна шунка той намерил в месарницата на Клоучека. Ив. Вазов, БП, 71.