ПОТАЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТАЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от потаявам и от потаявам се; потайване, потаяне. "Нат-Мал Газет" като поменува за скорошните злодейства в Турско, казва, че тие не могат да са поправят нито с преувеличаването им, нито пък чрез потаяването и извинението им. НБ, 1876, бр. 19, 76.