ПОТЕГЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОТЀГЛЯМ1, ‑яш, несв.; потѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. За превозно средство или животно — тръгвам, започвам да се движа. Колелетата на вагоните затракаха бавно .. Влакът потегли. Д. Спространов, С, 195. Гроздан се досети, че днес си заминаваше Радулов. Когато той стигна там, колата вече потегляше, но Радулов го забеляза и каза да спрат. Й. Йовков, Ж 1945, 247. Воловете .. потеглиха сами, слязоха в низината и впрегнати се запасоха из трънаците. К. Петканов, МЗК, 298. Макар да бил върл противник на изселването, когато керваните с изселници потеглили, общият поток повлякъл и Вълко. Н. Ферманджиев, РХ, 153. Пристигат параходи .., / оставят другоземци и потеглят пак. М. Петканова, КС, 49.
2. Привеждам моторно превозно средство в движение; тръгвам, подкарвам. Момчето се качи на камиона си. — Сядай да видя как ще потеглиш. Марий Василев седна на любимото си място зад волана. Д. Цончев, ЛВ, 30. Той седна пред кормилото и .. потегли направо с трета скорост. В. Диаватов, СбСт, 292.
3. Тръгвам (в 1 знач.) пеша или с превозно средство; поемам. Времето неусетно изтичаше, наставаше дълбока привечер и всеки потегляше към дома си. Д. Немиров, Б, 90. Левски потегля с параход за Цариград. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Един взвод с ротния командир остана за най-задна охраняваща част. И потеглихме през ниви и храсталаци, газейки някъде дълбок пясък. М. Кремен, Б, 88. Потеглихме .. от "Орлов мост" с трамвай, автомобил и велосипед. Отеч., 1977, кн. 10, 15. През есента аз потеглих за бойното поле. Д. Калфов, ПЮН, 63. // За нещо, което се превозва — отправям се с превозване към мястото, за което съм предназначен. Багажът ми потегли с една седмица по-късно. △ Стоките вече са потеглили.
4. Прен. Разг. За работа, дейност, процес и под. — потръгвам. Направих папуци всякакви: .. и ги навързах .. пред дюкянчето, та кой как мине — забляваше се, .. Едни гледаха, други купуваха и работата май потегли. Н. Хайтов, ДР, 33.
5. Диал. Обикн. с подч. изр. със съюз да. Опитвам се, изразявам желание или имам намерение да извърша нещо, означено от подч. изр.; понечвам. Тя бе останала сам-самичка. Не потегли да се омъжи. Ръмжеше, че не се е родил още мъжът, пред който би склонила глава. В. Геновска, СГ, 499. — Ангелино! — викна глухо от плета Джонко. Ангелина изтръпна и потегли уж да влезне в малката стаичка отстрани на пруста. А. Страшимиров, ЕД, 34. Следователят, вбесен от отговорите на едного от другарите ни, позволи си да му удари една плесница и потегли да го бие по главата. К. Величков, ПССъч. I, 64. Потеглиха да минат по улица "Регентска". "Не може, казвам, .. И по бул. "Дондуков" не може." Хр. Радевски, Избр. пр III, 47. — Мене Бог ме е отлъчил, .. — Не е то твоето лъчене от Бога, ами си е само от тебе. .. Потегли само и ще видиш как и ти ще влезеш в ред и ще ти се засмее светът. Ц. Церковски, Съч. III, 115. потегля се, потегли се безл. от потеглям в 1-4 знач. Д-р Жак: Трябва да се сберете и да се потегли оттук. Ив. Кирилов, Ж, 26.
ПОТЀГЛЯМ СЕ несв.; потѐгля се св., непрех. Остар. и диал. 1. Тръгвам за някъде; потеглям1, поемам. Земат ли .. да се делят, като се счепкат и скарат, като се потеглят по съдилища, .. — ще си изповадат очите. Т. Влайков, БСК II, 180. "Ако си ида жив, най-напреж жена си заколя. Защото тя ме накара, та се потеглих насам." М. Кънчев, В, 107. Крум, .., поиска на гръците мир. Никифор не рачи и се потегли по планината към Шумен. М 1857, 79. Богоносецът радостно възложил на себе си оковите и ся потеглил къмто мъчението си. Д. Душанов, ИПСЧ, 29. Потеглил са [Ферик Осман паша] със своето отделение от Адлие да влезе в Сърбия. НБ, 1876, бр. 8, 31.
2. С подч. изр. със съюз да. Потеглям1 (в 5 знач.); понечвам. "Бягай, нане Вълчо, че идат пушкаре да ни убият." Той се потеглил да бяга, дърпал се насам, дърпал се нататък, догде му се откъснала опашката. Христом. КМ II, 189.
ПОТЀГЛЯМ2, ‑яш, несв.; потѐгля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Тегля малко, известно време. Дай да потегля и аз шейната.
2. Диал. Дръпвам. Сложих ключа в кофара. Превъртях го. Кофарът се отвори, аз го свалих и с разтреперани ръце потеглих вратичките на долапа. Ст. Дичев, Р, 48. Някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките — Щом се запролети, земята го потегли, не го свърташе в големия дюкян. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките — .. — той цалуна по бузките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 13. Краличев потегля лоста [на самолета], издига се още по-високо .., за да се стрелне отново право надолу. А. Станоев, П, 34. — Задигнал си кучето от капелмайстора, кого ще лъжеш? — Балчев хвана верижката и потегли кучето към себе си. — Кучето е мое, от три месеца го имам. Ем. Станев, ИК I и II, 106. Дядо Пуньо извади своята луличка и я напълни .., хвана огън с огнилото, притисна с палец праханта върху тютюна, потегли два-три пъти. М. Георгиев, Избр. разк., 222.
3. Диал. Започвам да тегля, да влека. Край нямаше радостта му, когато потегли лъка по струните на новата гъдулка. А. Каралийчев, МИ, 28. Той [Соколов] взе повода и потегли коня към бунището. Н. Попфилипов, РЛ, 163.● Обр. Навсякъде .., сѐ едни думи слуша: жени се! .. Цял свят .. като че .. е омотал здраво вече Петра в яка мрежа и той чувствува сега, че хиляди върви го потеглят за срещния бряг на голямата река. Ц. Церковски, Съч. III, 118.
4. Прен. Диал. Привличам, притеглям, призовавам. Щом се запролети, земята го потегли, не го свърташе в големия дюкян. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Отсегде Стана сакая. / Нигде я сърце не тегли, / .. / Кога дойдоя, .. / старозагорски джелепе, / тамо я сърце потегли. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 324.
5. Диал. Само несв. Тегля, дърпам малко от време на време, понякога; подръпвам. Чумакът гледаше в дъното на чашата, .., пъшкаше и .. потегляше хайдушките си мустаци. Й. Йовков, Ж 1945, 18-19. потеглям се, потегля се страд. Щом ся потегли въжето, което е вързано за нея, и машината захваща да ся върти. ИЗ 1874-1881, 1882, 138. Святий отец, .., свали иконата .. Отзад напълни с червено вино дупчиците, които бяха зад очите наместени така, щото една клапичка ги притискаше, когато ся потеглеше конецът. Б. Димитров, Я I (превод), 84.
ПОТЀГЛЯМ СЕ несв.; потѐгля се св., непрех. 1. Тегля се малко, известно време.
2. Диал. Тегля се (в 1 знач.) веднъж; дръпвам се.В миг конникът сети, че нещо го дръпна, / че нещо му сплете нозе, / потегли се той — и ощ повеч изтръпна. К. Христов, Избр. ст, 208.
◊ Потеглям / потегля дизгините на някого. Остар. и диал. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си поиска, да своеволничи. — Никога не съм лъгал, че Никола е тръгнал из лошавия път. — Потегли му дизгините. Л. Каравелов, Съч. VII, 44. Потеглям / потегля крак. Разг. 1. Тръгвам нанякъде. 2. Пръв извършвам нещо, което след това се повтаря и от много други.