ПОТЕКЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЕКЛО̀, мн. няма, ср. 1. Принадлежност по рождение към някакъв род; произход, родствена връзка. Той водеше потеклото си от Лефтеровци — една стара котленска фамилия. А. Гуляшки, ЗР, 18. Висок строен човек се изправя срещу ми .. Синеок, нещо в лицето му издава тевтонското му потекло. Н. Инджов, ПП, 82. Двете сестри носеха смесена кръв. Баща им, .., се оженил за англичанка. Ориенталската крав на бащата бе надделяла у Анастасѝ. Ана с гордост и превъзходство, .., изтъкваше английското си потекло. В. Геновска, СГ, 128. Приличаше [Гео] на млад филмов продуцент, .. — на дипломат в началото на кариерата, с всички изгледи да се издигне до самия връх благодарение главно на аристократическото си потекло. Ат. Мандаджиев, ЧЛНП, 32. // Стесн. Знатен, аристократичен произход. Със своето безразличие към произхода италианското Възраждане, което е дело предимно на хора без потекло .., за първи път издига като главен критерий за оценка на отделната личност нейните собствени способности. Хр. Ковачевски, СК, 18.

2. Рядко. Произход, източник, история на нещо. Нашето положение не е никак онова, що е на Англия. Съвсем друго е потеклото на английския парламент. С. Радев, ССБ II, 85. Това жилище .. беше .. просторен четиристаен апартамент с паркет, луксозна баня, гипсови тавани .. Имаше бюро, което явно водеше потеклото си от щедрите го‑

дини преди войната. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 6, 32. Проф. Шишманов, .., пази .. множество документи и писма, наследство от архива на Веркович, в които се разкрива най-пълно както потеклото на "Веда Словена", така и дейността на издателя ѝ. СбНУ LII, 5.