ПОТЕНЦИАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЕНЦИА̀ЛНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от потенциален (в 1 знач.). В лириката семантическото богатство на езика минава от потенциалност към осъщественост. Н. Георгиев, АЛТ [еа]. "Войната .. събуди колективитета, изведе го от състоянието на потенциалност, в което се намираше, и го призова като една сила, без която по-нататък няма да се върви", отбелязва Владимир Василев. Н. Димитрова, ОЧ [еа].