ПОТЕНЦИОМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЕНЦИОМЀТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Физ. 1. Вид променлив резистор с три извода, единият от които е свързан към подвижен контакт, чрез което се регулира напрежението в една верига от нула до най-голямата стойност на напрежението. Данаил завъртя бялото копче на потенциометъра и началото на една песен разлюля околните буки. Цв. Чалъков, ЗИК, 33. На едного уж сменяли потенциометъра на радиоапарата, а потенциометърът се оказал пак развален. Й. Радичков, СР, 175. Градските и окръжните търговски предприятия да направят заявки за отделни елементи от изделията на предприятието: ключове, .. редови клеми, щипки за заземяване, жични потенциометри. ВН, 1962, бр. 2856, 3. Като местим подвижния контакт .., ще можем да вземем всички стойности на напреженията .. Този начин за получаване на желано ниско напрежение, когато разполагаме с по-високо напрежение, приложено в краищата на подходящ реостат, се нарича потенциометричен, а реостатът в този случай се нарича потенциометър. Физ. X кл, 1958, 111. // Копче, което задейства този резистор. Завърти потенциометъра.

2. Уред за измерване на напрежението между полюсите на източник на ток или на съпротивлението в една верига.