ПОТЕРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОТЀРЯ ж. 1. В миналото — организирана въоръжена група лица, която преследва някого. — Кой те гони? — Потерята, стражари! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 186. Потери обкръжили .. Асеновец, заловили мъжкото население. Н. Ферманджиев, РХ, 118. Когато момчетата отиват в една кошара, за да си набавят хляб, четата бива нападната неочаквано от потеря от 40 души. Ив. Унджиев, ВЛ, 82. Конски тропот. Потерята ли, стреснах се. Не може да бъде потерята! Ст. Дичев, Р, 137. Караманол взел пеленачето от люлката и го понесъл със себе си през горите, а подире му вървели пет потери, заклели се, че брадите им няма д а видят бръснач, докато го не хванат. А. Дончев, ВР, 19.

2. Остар. Организирано преследване на някого или на нещо от въоръжена група лица; хайка. Но мюдирските заптиета още не са ся върнали от потерата подир речения Влъхва. ЦВ, 1856, бр. 268, 37. Потерята ни принуди да търсиме спасение в казанлъшките и в габровските гори. П. Хитов, МП, 27. България ся управлява, .. от гърцки князове или управители .. Но българите, .. много пъти дигаха потеря въз гръците, .. в 1071 г. ся подигнаха, та си отнеха няколко места и поставиха си за цар Бодина. Д. Войников, КБИ, 127. Приказа му, че .. ся бил видял с .. моряк, който ся бил намесил в .. потеря за негри. Й. Груев, СП (превод), 172.

— Друга (остар. и диал.) форма: по̀тѝра, по̀тер, потѐра, потѝря, потѝрия.